Джон Ленън и безсмъртието


Тази публикация е прочетена 1405 пъти!

Мартин Маринов
Мартин Маринов

Мартин МАРИНОВ, писател

Ако беше жив, на 9 октомври, Джон Ленън щеше да навърши 75 години.
„Днеска четох новините, о, Боже ….” – така започваше една песен на Бийтълс. На 8 декември 1980 година тя прозвуча зловещо в съзнанието на цялото човечество : не сме сигурни дали авторът на текста беше Джон Ленън, но твърде вероятно е да е той. Няколко изтрела през нощта на 8 декември запечетаха завинаги 70-те години : в Манхатън, Ню Йорк, пред дома му в „ Дакота Билдинг”, един побъркан меломан изпразни пистолета си в Джон Ленън. Не помня името му, макар че го помня.
Джон беше скандален тип. Беше „пипал” наркотици, беше участвал в сбивания, беше нагрубявал и огорчавал, беше „неморален”, екстравагантен и авангарден…. Беше нещо, което никй не успя да постави в рамка. Конвенционалните размери на човешката представа не побираха явление от такъв калибър. Въпреки всичко, безсмъртието си бе избрало имено него, странното момче от Ливърпул, което на автобусната спирка за училище събличаше строгата пуританска униформа на консервативна Англия и обличаше новите тесни панталони на свободата ….
Не се наемам да изкажа някакво определение за него: всеки, който се опита, ще изглежда смешен и тъп. Но никога не е късно да отбележим неговия рожден ден, защото всеки божи ден е рожден за неговото безсмъртие, към което, струва ми се, той не се стремеше особено усърдно. Джон, който винаги се бе движил по ръба на невероятното, сякаш беше намерил своето пристанище в Щатите и залостен в своя дом, продължаваше да твори музика, да дава на другите „онова, което чува вътре в себе си „ . Собственикът на „Ягодовите полета”, владетелят на нереалното, човекът, който можеше да изправи света на крака или да го накара да коленичи, преживяваше своята изоставеност с една натрапчива полугрозна японка и своя малък син в лоното на СВОЯТА музика, която светът никога няма да спре да чува. Излишно е да говорим за революцията в модата, в културата, идеологията и музиката, която той направи с помощта на още само трима: излишное да се казва отново онова, което всички така добре знаят и усещат. Излишно е дори да се каже и „Бог да го прости” или „Светла му памет” : той не се нуждае от това, защото сам бе част от Бога. Може би не е излишно само да се каже, че ако на този свят имаше сграда или постройка, в който да живеят безсмъртните, той нямаше да живее в скромна гарсониера, а щеше да обитава един от най-луксозните и огромни апартаменти. Ако е на онзи свят и там има есенна алея, застлана с меки, пожълтяващи листа, а по нея справидливостта изисква това, се разхождат двама души, заслушани и задълбочени, унесени в онова, което чуват в себе си, единият от тях безсъмнение ще бъде Джон Ленън, другият би могъл да бъдеш ти и всеки, който се е докосвал до своя копнеж, слушайки големимия гений на човешкия дух.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *