Големите личности на Силистра: Партений Павлович


Тази публикация е прочетена 2812 пъти!

Рубриката е в рамките на поредицата “Духът на Силистра”, която се поддържа от Марин Минев.

***

Големите личности на Силистра: Партений Павлович
Безспорно, най-бележитата личност на град Силистра за всички времена е епископ Партений Павлович. Повече от едно столетие след кончината му не се знае, че той е българин и е роден в град Силистра. Понеже повече от 40 години живее и работи в Сърбия, е смятан за сърбин. Едва през 1868 г. се узнава, че има български произход. Тогава сръбските учени за първи път попадат на документи, които по недвусмислен начин потвърждават неговото българско потекло.
Партений Павлов (Павлович) принадлежи към групата на заслужилите южнославянски дейци, работили през първата половина и в средата на XVIII век. Неуморната обществено- политическа, църковна и книжовна дейност на Партений Павлович го очертава като виден представител на българи и сърби в непримиримата им борба за културно-просветни придобивки. Проникнат от духа на своето време, водейки се от нуждите на живота на българите и сърбите, съобразявайки се с конкретните политически условия и възможности за разгръщане на широка дейност, почти през целия си съзнателен живот Партений Павлович живее и твори сред сръбския народ. Всичките свои духовни сили и талант той отдава в служба на църковно-политическото и просветното издигане на сърбите, които по език, обичаи и вяра са толкова много близки и на неговия български народ. За това той е бил твърдо убеден, че неговите сънародници един ден ще последват примера на сърбите. По онова време българите се намират под турско робство и той няма поле за подобна дейност, каквато осъществява сред сръбския народ. Конкретните обществено-политически условия в Сърбия действително допринасят Партений Павлович да се изгради като ярък представител на южнославянското движение за родна просвета и църква през XVIII век.
На Партений Павлович следва да се гледа преди всичко като на пламенен радетел за общо южнославянско възраждане. Той наистина изиграва особено важна роля в историята на българо-сръбските културни и църковни връзки и взаимоотношения в миналото. Историческите вести го очертават като интересна и надарена личност, с високо образование и ерудиция. Изявява се като амбициозна и волева натура, енергичен, човек на действието. Така най-общо можем да обрисуваме най-ярките черти в характера на този велик българин, оставил завинаги своето име и дело в историята на българския и сръбския народ. По ролята и значението на своята дейност той е сравняван с Григорий Цамблак, Г. С. Раковски и Доситей Обрадович. Партений Павлович е от малцината български възрожденци, които подготвят почвата за появата на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Напълно естествено е най-напред сръбската историческа наука – пише проф. Боню Ангелов – един от биографите на П. Павлович – първа да заговори за Партений
Павлович. Той заслужава това високо внимание, понеже като духовно лице и най-вече като епископ допринася особено много за възраждането на сръбския народ. В последните години /1751-1760/ от живота си той е помощник на архиепископ Павел Ненадович в Сремски Карловци. Макар да са писали за Партений Павлович или да са публикували някои негови документи, сръбските учени обаче не са направили опит по-пълно и цялостно да анализират дейността му в служба на сръбския народ и на южното славянство в частност. Едва през 1868 г. се появява в сръбската историческа наука най-ранната писмена вест за Партений Павлович. Тогава е обнародвана публикацията за бягството на сръбския патриарх Арсений IV от Печ, направено по описанието на Партений Павлович. В 1888 г. се отпечатват още няколко документа за него, които послужват като градиво за написването на неговата биография.
Най-ценното съчинение на Партений – автобиографията му – през 1905 г. за първи път е отпечатана от сръбския църковен историк Димитър Руварац в сп. „Српски Сион”. С това знаменито произведение Партений Павлович завинаги влиза в сръбската и българската литература. С него той става родоначалник на автобиографичния жанр в южнославянските литератури.
От българските учени пръв проф. Йордан Иванов споменава през 1914 г. името на П. Павлович. В предговора си към Паисиевата „История славянобългарская” той отбелязва, че Партений е българин, родом от Силистра, виден сръбски епископ. На страниците на вестник „Мир” /София/ през 1926 г. проф. Иванов отпечатва кратката статия „Българин от Силистра – сръбски владика”. През следваща 1927 г. излезлият в София сборник „Силистра и Добруджа” я препечатва изцяло. Сборникът е издаден от Научния комитет за проучване миналото на Силистра, основан в София от силистренци, живущи тогава в българската столица, някои от членовете на комитета са прокудени от родните си места от румънските окупационни власти. Може да се предполага, че още тогава някои силистренци научават за първи път името на своя именит съгражданин.
И редица други видни български учени пишат обширни или кратки изследвания за Партений Павлович. Най-първият труд за него е дело на проф. Боню Ангелов. В том втори на книгата си „Съвременници на Паисий”, излязла от печат през 1964 г., той помества обширна студия за Партений Павлович. В нея за първи път проф. Ангелов отпечатва като приложение и автобиографията му, като осъвременява някои изрази и думи. „Величавият образ на Партений Павлович, силният му и твърд характер, голямата му любов към славянството, високата оценка за него, изтъкваната от проф. Йордан Иванов и Юрдан Трифонов нужда от по-цялостно проучване върху живота и делото му, литературните достойнства на неговата автобиография ме подтикнаха да направя това издирване, което би улеснило бъдещите проучвания” – пише проф. Б. Ангелов.
Въз основа на вече известните документи за Партений Павлович и най-вече на автобиографията му, се знае, че е родом от Силистра. Не е известна само точната година на раждането му. Като се позовават на изворите, почти всички автори предполагат, че е роден в края на XVII век, около 1695 г. Само П. Бояджиев приема, че е роден през 1701 г. По това време Силистра е важен административен и военен център на Турската империя. Както и сам Партений посочва в автобиографията си, той е роден в Доростол, наричан още Дръстър или Силистра. На граматика, но на гръцки диалект го учи цариградчанинът Палеолог, а апостола, октоиха и псалтира изучава при учителя хаджи Тетрадий. По-късно продължава учението си в Букурещ. Там слуша лекции в прочутата Бейска академия по математика и природонаучни предмети, овладява и философията на Аристотел. В Букурещ навярно пребивавало 1715 г.
Подтикван от стремежа за повече знания, Партений напуска Букурещ и предприема пътувания из Европа, за да повиши своето образование, като посещава: Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Бари, Отранту, Корфу, Янина, Костур. По-късно през Валона /Албания/ отива в Охрид и Виена. Заживява с мисълта да отиде и в Русия, но турските власти не му разрешават. Заради това се отправя за далматинското градче Рисан, където учителства една година. По-късно става калугер в сръбския манастир „Св. Сава”.
Замонашва се вероятно през 1720 г., а това се оказва решителен момент в неговия живот. Той вече тръгва по друг път. Посвещава всичките си сили на вярна служба в полза на балканските православни славяни – българи, сърби, черногорци. Тази му дейност протича предимно сред сръбския народ. Включва се активно в живота на сръбското монашество и сръбската православна църква, като постепенно получава различните звания и титли на църковната йерархия, докато най-сетне успява да получи и най-високия църковен сан – епископ. Това е доказателство за големите му лични заложби и достойнства, потвърждение за активната му обществено – просветна, църковна и проповедническа дейност. За епископ е избран на 4 септември 1751 г., а на 14 септември същата година е определен за пръв помощник на карловацкия архиепископ Павел Ненадович.
Като деец на сръбската православна църква Партений е в постоянно движение. Тогава дейността му протича в Сремски Карловци, Белград, Печ, Виена. Всичко тогавашни ръководители на сръбската православна църква дават висока оценка на дейността му като епископ.
В последните петнайсетина години проф. Илия Конев. под чието ръководство беше организирана първата научна сесия за Партений Павлович през 1980 г. в нашия град, посочи че заедно с българите – католици книжовници и най-вече Кръстьо Пейкич, Партений Павлович със своето дело внася нови нюанси в най-ранната представа на българите за Европа. Пребивавал или живял в някои от западноевропейските страни /Австрия, Италия, Германия/ Партений Павлович се запознава с идеите на Просвещението и Ренесанса и ги прилага в своята дейност.
До 1969 г. името на Партений Павлович не беше популярно сред силистренци. Тогава на неговото име в нашия град беше наречена улица по мое предложение, бях член на комисията по наименованията към общината. По моя идея през 1980 г. се състоя първата национална научна сесия на тема „Партений Павлович – пръв български светски писател”. Тя беше посветена на 285-годишнината от рождението и 220- годишнината от смъртта на великия българин. С доклади и съобщения в нея участваха както видни български учени от столицата, така и местни изследователи и краеведи. Пак през 1980 г. на сградата на градската поликлиника, намираща се на улицата, носеща името на Партений, беше поставена паметна плоча в негова чест. През 1981 г. тогавашната Окръжна библиотека по решение на Окръжния съвет за култура прие за свой патрон името на Партений Павлович.
Ако към фирмения надпис на Регионалната библиотека впишем и епископския сан на Партений Павлович и му издигнем бюст – паметник, ние, силистренци, ще имаме правото да се наричаме потомци и последователи на най- бележитата личност на нашия град за всички времена.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com