Големите личности на Силистра: Георги Карагеоргиев


Тази публикация е прочетена 2332 пъти!

Рубриката е в рамките на поредицата “Духът на Силистра”, която се поддържа от Марин Минев.

***

Големите личности на Силистра: Георги Карагеоргиев
Георги Петров Карагеоргиев /На снимката долу/ принадлежи към един от малкото силистренски родове, които имат несъмнени заслуги за културния и стопанския просперитет на Силистра. Неговият чичо Тодор Карагеоргиев, завършил Силистренското педагогическо училище, учителствал дълги години в града и с. Иширково, е един от културните строители на крайдунавския град, основател на музикалното дружество „Гайда”, чийто продължител днес е хор „Седянка” към народното читалище „Доростол”, пропътувал е пеш разстоянието от с. Иширково до Силистра, но винаги е бил навреме, за да дирижира хора, проявява се като активен читалищен и кооперативен деец. Синът му Петър Карагеоргиев, завършил Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, дълги години беше диригент на хор”Седянка”, а по-късно ръководи Градския духов оркестър. Дъщеря му Екатерина още като ученичка е постоянна участничка в музикалния живот на града. В областта на музиката работи и внучката му Евгения, която днес е
преподавателка по пеене в основното училище „Иван Вазов” – Силистра.
Георги Карагеоргиев е роден на 24 февруари 1900 г. в гр. Силистра. Израства в заможно за времето си семейство. През 1918 г. завършва Силистренската мъжка гимназия и още през есента на същата година се записва да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Но само година и половина е студент в София. Продължава следването си в Правния факултет на Букурещкия университет, понеже Силистра и Южна Добруджа повторно са окупирани от Румъния и родителите му не могат да му изпращат средства за издръжка. Дипломира се през 1925 г. и започва работа като адвокат в родния си град.
Едновременно с адвокатската си практика взема дейно участие и в обществено-политическия живот на Силистра. Преминава през редиците на младежкото революционно движение в Силистренския край, един от неговите основоположници през 1919 г., той участва в агитационната работа по време на изборите за румънски парламент през 1920 г. Благодарение на това за депутат е избран и българинът Коста Стоев от Силистра. Г. Карагеоргиев е приет за член на Румънската социалистическа партия, а по-късно влиза в редиците на РКП. В 1925 г. е избран за секретар на първия ЦК на ДРО. По-късно напуска, както сам той приживе твърди, по решение на РКП и става един от най-изявените дейци на Либералната партия. От нейно име през 1936-1938 г. е избран за помощник-кмет на Община Силистра.
Преди шест и половина десетилетия Георги Карагеоргиев бе един от най-изявените двигатели на борбите на българското население от Силистра за запазването и продължаването на богатите културни традиции от миналото. Тогава наистина бе много трудно и се изискваха големи усилия, такт и лична смелост, за да бъдеш културен деец в един град, национално заробен. Никак не беше лесно да поставяш на сцената български пиеси, да оглавяваш ръководството на музикалното дружество „Седянка”, което също изнасяше концертните си програми само на български език, да набираш чрез покупки и дарения български книги за библиотечната секция на Българското културно общество, да се бориш за запазването на българския дух и на българщината в Силистра. Румънските окупационни власти закриха българските училища във всички села на тогавашния окръг. Беше разрешено само на българите от Силистра да имат свои културни институции и училища на български език.
Човек с прогресивни за времето си разбирания и идеи, Георги Карагеоргиев бе не само добър адвокат, но се изявява и като буден общественик, културен и кооперативен деец. През 1929 г. е един от инициаторите за основаването на театралната секция на Българското културно общество (БКО) и е избран за неин председател, а секретар е актрисата Надежда Раличкова. В тези трудни години на силистренска сцена се играят и няколко български пиеси, между които и драмата „Майстори” от Рачо Стоянов. Георги Карагеоргиев е режисьор-постановчик на пиесата „Американският търговец” от румънския драматург Н. Савуе, на „Човекът с крантата” от Г. Чиприан и др. Както сам отбелязва през 1943 г. „по цели нощи е работил и режисирал в театралната секция”.
Какво е било конкретното участие на Георги Карагеоргиев в запазването на идентичността и културните традиции на българите от Силистра през годините на румънското владичество на Южна Добруджа, през 1943 г. той сам отбелязва: „В живота навлязох като младеж с бурния порив да защитя и помогна с всички сили на сънародниците си, подложени на издевателствата на румънската денационализаторска политика. Той, поробителят, целеше преди всичко културното и икономическото обезличаване на нас, българите. Съзнавах това и се отдадох на работата на Българското общество (Българското културно общество – бел. моя, В.P.). Считах, че културният подем на българите без оглед дали са от града или селото, дали са бедни и богати, е единствената наша морална сила, че ние ще успеем да се запазим и устоим национално…”
На Георги Карагеоргиев се дължи запазването и узаконяването от страна на румънските власти на музикалното дружество „Седянка”. Негова е заслугата за възстановяването на дейността му, тъй като в първите години на окупацията то не е съществувало. Когато румънските власти се готвели да забранят БКО, той пригодил юридически музикалното дружество „Седянка” да поеме неговите функции. А какви точно са били неговите заслуги за културния разцвет на Силистра през годините на румънското владичество, той сам лаконично разказва: „Аз отдадох всичката си младежка енергия за нашата, на българите кауза, за нашето национално съзнание и освобождение… Аз не унищожих, а създадох най-цветущата фаза на нашите културни институции, аз много години ги представлявах и ги предадох здрави и читави и действащи като фарове, около които се събираха хиляди и хиляди българи, които при освобождението поразяваха с чисто българския си език, на който говореха след 28-годишно робство…”. „Заслугите му към музикалното дело в града ни са огромни – изтъкват членовете на настоятелството на „Седянка”. – Надарен със силно развито музикално чувство, съзнавайки дълга на интелигентния човек за защита на родната музика, той бе първият председател на възобновената „Седянка” още през румънското национално робство. До своята смърт той неотложно и неуморно работи за издигането и преуспяването на дружеството ни, което ръководи с примерен такт и умение.”
Особено голяма дейност Георги Карагеоргиев разгръща при подготовката по посрещането на българските административни власти и освободителните български войски през есента на 1940 г., когато Южна Добруджа отново бе върната на България по силата на Крайовския договор. Той оглавява петчленния общоградски комитет, който извършва цялостната работа по тържественото посрещане на българските войскови части. По негова инициатива се създава и комитетът „Ад хок”, т.е. за случая. От името на този комитет са изпратени десетки протестни телеграми до министър- председателя и министъра на вътрешните работи на Румъния, в които се настоява те да вземат спешни мерки за преустановяването на безчинствата и побоищата над беззащитното българско население от Силистренския край, вършени от румънските власти през последните им дни преди окончателното напускане на Южна Добруджа.
И след възвръщането на Южна Добруджа на България Георги Карагеоргиев продължава своята неуморна дейност. Освен като адвокат и председател на адвокатския съвет в Силистра той работи с още по-голям ентусиазъм и като културен и кооперативен деятел. Член е на ръководството на народното читалище „Доростол”, председател е на музикалното дружество „Селянка”, член на Управителния съвет на популярната банка „Силистра” и председател на лозарската кооперация „Добруджа”, чието начало е положено от него още през годините на румънското господство, известна под името „Афуз Али”, каквото е било по-раншното название на гроздето от сорта „Болгар”.
Непосредствено след освобождението на Южна Добруджа в Силистра е образуван Общограждански комитет, който осъществява разнообразна дейност по решаването на редица важни въпроси за населението от града и околията. Бил е член на организационния комитет за отбелязването на 50-годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище през 1941 г.
Голям принос Георги Карагеоргиев има и в установяването на отечественофронтовската власт. На 7 септември 1944 г. е включен в състава на Околийския комитет на Отечествения фронт. Два дни по-късно е издигнат за околийски управител на Силистренска околия.
„Демонът на кооперативната стихия” – така Злати Еников нарича в своята „История на кооперативното движение в Силистренския окръг – 1893-1972 г.”, Георги Карагеоргиев, когато разглежда неговата роля като кооперативен деец. На кооперативната идея той се посвещава още от 1920 г. През 1932 г. основава кооперация „Етилитате”, макар да е просъществувала твърде кратко, тя обединява в своите редици и бившите български учители. На 15 февруари 1945 г., вече тежко болен, прикован на легло, той изпраща в писмен вид до председателя на Стопанския отдел на Околийския комитет на Отечествения фронт своите виждания как да се развиват съществуващите в Силистра кооперативни сдружения – Популярната банка „Силистра”, Районният кооперативен съюз, лозарската кооперация „Добруджа” и потребителната кооперация „Напред”. Болшинството от застъпваните от неговите постановки и днес не са загубили значението си.
Георги Карагеоргиев умира от разрив на сърцето на 21 април 1945 година в една от букурещките болници, едва навършил 45 години. Независимо че рано си отиде от този свят, той вписа завинаги името си в летописа на историята на Силистра. Остава завинаги в паметта на силистренци като пример за достойно извървян път на патриот и гражданин, посветил целия си живот за стопанския и културния напредък на родна Силистра


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com