Големите личности на Силистра: Богдан Краев – учителят-краевед


Тази публикация е прочетена 3228 пъти!

Рубриката е в рамките на поредицата „Духът на Силистра“, която се поддържа от Марин Минев.

***

Богдан Краев
Богдан Краев

Големите личности на Силистра: Богдан Краев – учителят-краевед

Роден е на 1-ви март 1920г. в с. Бабук, Силистренско в бедно семейство с три деца, от които той е най-голямото.
Расте като буйно и ученолюбиво дете. Начално образование завършва в родното си село, като първенец на училището.
През 1931г.,по икономически причини, семейството се премества в гр.Силистра, като Богдан Краев продължава образованието си в у-ще „Отец Паисий”. При постъпване в у-ще „Отец Паисий”, той не знае българската азбука, тъй-като в началното училище в родното му село, преподаването е било на румънски език, поради анексирането на Южна Добруджа от Румъния, по това време. С помоща на родолюбиви учители от училището, в което учи, той бързо научава българси на четмо и писмо. По време на обучението в прогимназията, проявява изключително старание и ученолюбие. Това не остава незабелязано от неговите учители и училищното настоятелство. След завършване на прогимназиалното си образование през 1934г., поради показаните отлични резултати по време на учение, той е предложен на местната общественост да продължи образованието си в т.н. Стара България, на пълна държавна издръжка.
Политиката на тогаващните управници е била да изпращат будни и ученолюбиви деца в България, които като завършат образованието си, да се върнат в Добруджа, която е все още в пределите на Румъния и да се занимават с родолюбива дейност.
Предложението на местните родолюбци за продължаване образованието на Богдан Краев е прието от властите на Царство България и в края на 1934г. той заминава за гр.Пловдив, където записва I-ви курс на Пловдивската духовна симинария. По него времи едно от най-престижните средни образования, се е получавало в Духовните симинарии ( Софийска и Пловдивска ).
По време на 6 годищното си обучение в симинарията, той се сблъсква с някои заблуди, която църквата проповядва и която будната му душа не възприема. Но независимо от това, симинарията дава на своите възпитаници, освен духовно и много богато светско образование.
Завършва Пловдивската духовна симинария през 1940г, но не решава да се опопи. По действащите тогава закони на Царство България, той отива в казармата – в Школата за запасни офицери, която завършва на 7-ми септември 1942г. с чин „фелдфебел-школник”. Изпратен е по частите на противовъздушна отбрана на Царството, като последователно служи в Горна Оряховица, В.Търново, Враца и др.
Уволнява се с чин „подпоручик” и за кратко работи като чиновник в Русенската митрополия.
Последва мобилизация на набора и той е изпратен на служба в 3-ти предупредителен орляк от 11-ти септември 1943г до 20 –ти октомври 1944г.

Края на Втората световна война заварва , вече поручик Богдан Краев,
в гр.Варна, където е демобилизиран.
Завръщайки се в родния си край, започва работа като нередовен прогимназиален учител в родното си село Бабук.
Временно работи като секретар-организатор към Околийския читалищен съвет в гр.Силистра.
През м.август на 1947г участва в Национална младежка строителна бригада
„Г.Димитров” на обект „Хаин Боаз”, стан „Хр.Ботев”.
След края на войната и промяната на управлението на страната, в средните училища на България се въвежда задължително изучавани на руски език. Оказва се, обаче, че страната не разполага с обучени кадри за преподаване на руски език. Тогава правителството решава, тая дейност първоначално да се възложи на лица, изучавали разширено руски език. Такива се оказали, завършилите симинарии. По тая причина на Богдан Краев е предложено да преподава руски език, след изкарване на курс за придобиване на учителска правоспособност към Министерството на просващанието.
Изкарвайки курса за придобиване на учителска правоспособност , той е назначен за редовен учител по руски език в Първа смесена гимназия – гр.Силистра. Поради липса на учители по руски език в града, се налага той да поема допълнително лекторски часове в почти всички училища.
Прилагайки индивидуални новаторски, за времето си, методи на обучение, той се ползва с авторитет между ученици , колеги-учители , родители и силистренската общественост, за което е получавал награда под формата на похвала от Околийски народен съвет – гр.Силистра.
Награжден е със сребърен медал от Министерството но просветата , както и с почетна значка за активна преподавателска дейност.
Извършва безвъзмездно обучение по руски език на курсантите във Военното училище в гр.Силистра в размер на 248 часа, за което получата грамота за високо квалифициран труд, качествена работа и постигнати много добри резултати от Министерството на отбраната.
Занимава се активно с обществена дейност като сътрудник към Окръжния комитет на Отечествение фронт, Градски комитет на българо-съветската дружба, Околийски читалищен съвет , Български туристически съюз и др.
Известно време е говорител в Радиовъзел – Силистра, активен кореспондент на местни и национални вестници, като „Силистренска трибуна”, „Учителско дело”, „Отечествен фронт” и др.
Същевременно, по време на преподавателската си обществена дейност, през 1950г.,записва задочно Софийският университет с I-ва специалност „руски език” и II-ра – български език и литература, който завършва през 1953г.
За известен период от време е Директор на вечерна гимназия – гр.Силистра,
като продължава и преподавателската си дейност.
Умира на 20-ти януари 1966г.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com