В навечерието на 24 май. Легендарните личности на Силистра: Павел Метеоров и Мара Бояджиева


Тази публикация е прочетена 2319 пъти!

Павел Метеоров – непрочетени страници

Казват, че делото винаги надживява създателя си. И имат право! Само, че това не е достатъчно, когато липсва паметта, когато дирята избледнява, когато страниците, съхранили истината за твореца, остават непрочетени от поколенията. А това са нужни страници – дори когато редовете по тях са разкривени, дори когато думите са объркани и нестройни… Като самия човек, като живота му …
Павел Дочев Наков е роден в Силистра на 7 февруари 1900 година. Баща му, дядо Дочо, бил счетодводител в мелницата на Сидери. Майка му починала рано, оставяйки го сирак на една година. Втората му майка – Мария – поела семейството и скоро се родила сестра му Веселина и брат му Нако.Павел бил рядко буен, невъздържан. Седемнайсетгодишен заминава да учи в Провадия. Вече никой не може да каже дали е бил изключен от училище тук, дали е бягал от реда в семейството. Известно е само, че един ден тайно от всички се качва н трюма на някакъв кораб и пристига във Франция. Не съобщава никому, заселва се в Нанси. Работи каквото намери, с голямата цел – да учи. Рисува, меси глината, живее живота на художествената бохема – и следва в Художествената академия в Нанси. Увлича се от революционните идеи, от комунистическите идеали. Но това е някакъв идеалист-комунист с бохемски навици, съхранени за цял живот
През 1933 година се прехвърля в Брюксел. Преди това е изтеглил във Франция брат си, взел в Букурещ диплом за инженер – агроном. Живеят заедно, семейството в Силистра вече знае къде е. Дядо Дочо помага с каквото може. А в Белгия среща Сузана. Четири години тя го съпътства, помага му да работи. И Павел твори – рисува и вае, участва в изложби и печели награди. Работил ли е с Пикасо, бил ли е в ателието му? Той го твърди, но няма доказателства. А и хората, които са го познавали се съмняват – Павeл обича да си „покаже”. Вече си е спечели прякора Метеоров – заради вечното неспокойствие, заради експанзивния си характер. Портрети, композици, баралефи, рисунки с масло, пейзажи – умее всичко, работи много. Разработва добруджански теми и им остава верен цял живот. Патриот е на своя край.
В България се връща сам. След известно време Сузана го последва, пак заминава, идва отново. И остава. Раждат се последователно Дочка и Евгений. Същият Евгений, който ще загине по-късно в автомобилна катастрофа в Мюнхен. В Мюнхен умира и самата Сузана , напуснала България и непостоянния си съпруг, за да се върне с децата си в своята родина. Тя е идвала в Силистра – била е евакуирана тук по време на бомбардировките на София.
А Павел е в столицата. През 1941 година изработва бюста на Стефан Караджа – паметника до градинката до Художествената галерия. В писмо до Мария Бучкова, съхранено в архива, че има в България 16 малки и големи паметници. Седемнадесетият е паметникът на добруджанските революционери, работен в съавторство, известен като паметника на Дочо Михайлов. /На снимката най-горе/
През 1959 година Павел Метеоров идва в Силистра и остава тук последните шест години до смъртта си. Неясна е историята с женитбата му с вдовицата на Ангел Илиев, някогашния собственик на „Камъшит”. Но той се настанява в къщата и, работи тук. Може би наистина тази страница да е писана с болка и горчилка, прекалено лично е всичко, за да го разглеждаме под увеличителното стъкло на отминалото време.
Няколко барелефа, бронзовите фигури на чешмата до ресторант „Дунав”, образът на Гагарин на чешмата в Памук кулак – това е последното останало от Павел Метеоров – твореца, бохема, объркания човек с широко сърце и вечно празни джобове. И още нещо – останала е дъщеря му Дочка, днес Сейлер – Метеорова, живееща в Улм, художничка, отлично владееща български и непрекъсваща връзките си с България и Силистра. Остава Ребека, внучката на Павел Метеоров, обещание за бъдещо продължение на творческото начало.
Оскъдни страници. Страници изписани с разкривени редове. Непрочетени страници. Но страници нужни, защото паметта за твореца е не по-малко нужна от делото му. Дори, когато няма силата да го постави на почетно място.

***

Мара Бояджиева

Мара Бояджиева израства в семейство, в което цари спокойствие, любов и хармония. Любовта към езиците наследява от родителите си. Майка и завършила френски колеж. Баща и без да е завършил филология е преподавал френски език като директор на класно училище. В семейството и френския език е на почит. От тях е и тая обич и доброта към хората, която носи в себе си.
Госпожа Бояджиева винаги ме е привличала с интелекта си, възхищава ме изтънченият и вкус, нежността, чаровността и на жена. Благородството и, откритостта в общуването и с хората и чувството и за хумор те карат да я чувстваш близък човек.
Мара Демирова Бояджиева е родена в земеделско многодетно семейство в Добрич на 1 ноември 1920 година. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, с първа специалност класическа филология, втора – романска филология, старогръцки и латински език през 1947 година. По време на следването си се интересува от история на културата на еткусите. Посещава лекциите по древна история. Изкарва стажа си в софийските гимназии. Учителства в Провадия, по-късно в Голямо Конаре /днес Съединение/. В Силистра започва работа през учебната 1955/56 година и до 1971 година е учителка в гимназията по френски език. Преподава и латински език през 1963 година в Медицинския техникум в Силистра, който се намирал на мястото на сегашната административна сграда на силистренската болница. От 1971 до 1976 година е преподавател по френски език в ИПУ „ Дочо Михайлов”. Пенсионира се през 1976 година, но като изключителен специалист остава в Института до 1981 година.
Госпожа Бояджиева има много преводи от старогръцки и латински, от румънски, а от френски език владее и симулантния превод. Освен четивата за френската култура и бит, които ползва в работата си организира вечери, посветени на Франция, за Париж през вековете с кадри и песни , за Виктор Юго, вечер на Парижката комуна – за социалното недоволство с филм. В Института и Гимназията организира вечер на френския език със сценка от „ Скъперникът „ на Молиер. Сама осигурява костюми от театъра за учениците си. Твърдо убедена е, че участието в диалози е най-лесниат начин да се накара човекът да говори на чужд език. Все още се говори с възхищение за френските вечери, които е организирала в ИПУ. За осъществяване на онагледяването са и помогнали Петър Моллов и Аврам Василев, очител по история. Госпожа бояджиева им дава картички от цяла Франция и те правят диапозитиви, които използва в уроците си. С учениците са правени словесни екскурзии. Използва и малките черни дъски / изобретение на Иван Байчев /, когато преподава граматика – отрицателната форма на сложните глаголни времена и личните местоимения. За неуморния си упорит труд и безупречен професионализъм през 1981 година получава медал за трудово отличие.
„ Оценката и в живота и в училище, трябва да бъде заслужена. Винаги съм била строга към учениците си, но и приятелски настроена. Учителите трябва да бъдат пример за своите ученици „.
Мара Бояджиева винаги е усещала красотата на живота, поради изострените си сетива и богатата си душевност. Много често е споделяла : „ Въпреки, че не живеем в материално изобилие, имаме по-голям шанс да живеем за духа „. Успявала е да постигне духовен конфорт, наслади за душата. Не пропускаше театрални постановки, често е била в Париж, за да се докосне до световната култура и цивилизация.
Тя беше голям майстор на красиво изработени гоблени. Изключително добра и находчива бе и в сладкарското изкуство. Вълнуваха я много въпроси, на повечето от които нямаше отговор. „ България ще стане не ли уважавана страна и нашият народ все така ли ще разчита на чежда помощ, а не на собствените си ръце и ум? Ще можем ли да станем творци на по-друг живот от досегашния ? Човек ще се почувства ли наистина свободен ? „.
За нея най-важно е човек да не губи никога надежда и да работи за България.

Иванка Христова


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com