Владимир Висоцки: 25. І. 1938 – 25. VІІ.1980


Тази публикация е прочетена 1897 пъти!

За някои Володя е минало, за други – легенда, а повечето младежи не са и чували за него. Изминалите 36 години от смъртта му са довели на историческата сцена нови поколения с различни ценностна система. Разбира се, в политическия климат на тогавашния Съветски съюз своеобразният бунтар Висоцки е критикуван за какво ли не. Преобладаващата част от театралната критика обаче се е обеденила в мнението, че в спектакъла на „Таганка” има преди всичко Хамлет и това е Висоцки. Неслучайно, въпреки само 43-те представления на пиесата на 28 юли 1980 година актьорът е погребан в костюма на Хамлет, за който толкова дълго е мечтал. Още от сутринта изчезват цветята от московските пазари. Носят ги хиляди хора в „Таганка” с думите: „Сбогом, Володя!” В огромната жега ковчегът е потънал в тълпа, която не се разпръсква. Така Москва се прощава с човека, когото обича. А той е бил само на 42 години.
Малцина са знаели за поетическия му талант, който се е проявявал не само в писането на текстове за песни, но и в истинска лирика. В негови непубликувани стихове долавяме пълното му съзнание, че напуска този свят. Някои от тях донася Марина Влади, която е голямата среща в живота му. Тази 13 годишна любов граничи с абсурда. Всички колеги са били убедени, че след като Марина излети за Париж, връзката им ще се разпадне. Още повече, че толкава обстоятелства са ги разделяли. В този момент тя е била световна звезда с богатство и слава, а Висоцки – национално явление с широка популярност, но с жалка заплата. Съдбата обаче ги събира и те години наред взаимно си оказват огромно положително влияние. Или както пее Висоцки: „Я люблю и значит я живу.”
На Висоцки са посветени над 70 поетични творби. Повечето от тях са на изтъкнати поети като Вознесенски, Бела Ахмадулина, Окуджава. А самият актьор не е преставал да посвещава собствените си песни на приятелите – до края на дните си. Може би тайната на неговата популярност се крие във факта, че произведенията му са подтиквали хората да действат, да творят, да изграждат…
А самият Висоцки споделя от екрана колко прекрасни са впечетленията му от начина , по който нашата чувствителна публика е посрещала неговите спектакли. „ Искам отново и отново да бъда сред Вас, да играя за Вас, да общувам с Вас – са последните му думи на българска земя.
Ние също искахме …

Марин МИНЕВ-Джона


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com