Вижте всички решения на правителството от заседанието му на 4 октомври, тази година


Тази публикация е прочетена 702 пъти!

Станислав Димитров, проф. Нева Кръстева
и доц. Божанка Константинова са предложени
за удостояване с ордени

Правителството предлага на Президента на Република България да удостои Станислав Димитров с орден „Стара планина” – първа степен, за изключително големите му заслуги в развитието на конституционното правосъдие.
Станислав Димитров е бил дългогодишен конституционен съдия. Голяма част от делата, по които е бил докладчик в периода 1992-2000 г., са от изключително значение за развитието на конституционното правосъдие в България и за тълкувателната дейност на Конституционния съд.
Станислав Димитров е роден на 19 юни 1926 г. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като юрисконсулт и адвокат до 1990 г. Между 1991 г. и 1992 г. е член на Изпълнително бюро на Демократическата партия към СДС и министър на земеделието в първото демократично избрано правителство след промените в България. Той е един от двигателите за внасянето, разработването и прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Правителството предлага на Президента да издаде укази за награждаването и на двама дейци на културата и изкуството с ордени за ролята им за развитието на българската култура.
За удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за нейните особено значими заслуги за развитието на изкуството, културата и науката е предложена проф. д-р Нева Кръстева.
Проф. Кръстева е музикален теоретик, преподавател по полифония и орган в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има множество записи за БНР и БНТ, създава произведения за орган, камерна вокално-инструментална и хорова музика, автор е на редица музикално-теоретични изследвания и студии, по-голямата част от които са събрани в три тома „Музикално-теоритични изследвания“. Има интердисциплинарни изследвания в областта на музиката, литературата и философията. През 2014 г. е удостоена с наградата „Кристална лира“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци за дългогодишната й дейност като преподавател по орган и музиковед.
За удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен, за нейните заслуги и принос в областта на културата и литературознанието, е предложена Божанка Константинова, доцент по детска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Доц. Константинова е дългогодишен преподавател е по българска литература, била е ръководител на катедра и заместник-декан на Факултета по начална и предучилищна педагогика. Завеждала е редакция „Литературно наследство“ в специализираното издателство „Отечество“. Автор и редактор на повече от 400 книги и публикации и е съиздател на известното двутомно издание „Българска литература за деца и юноши“.
Правителството ще изпълни решенията на ЕСПЧ по шест дела срещу България

Правителството ще изпълни шест решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу България.
По делото „Ченгелян и други срещу България” е установено нарушение на правото на собственост и на правото на справедлив съдебен процес. Казусът е свързан с реституция на сграда, обявена за културен паметник. ЕСПЧ постанови на всеки от седемте жалбоподатели да бъдат изплатени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 2000, както и общо 5645 евро за разходи и разноски по делото. Съдът приканва двете страни да представят становища относно имуществените вреди и да го уведомят, ако постигнат споразумение.
По делото „Иванова и Черкезов срещу България” е прието, че ще има нарушение на правото на личен живот, ако бъде изпълнена заповед за разрушаване на незаконно построената къща, в която живеят жалбоподателите. Причината е, че те не са разполагали с процедура за подходящ контрол върху пропорционалността на планираното разрушаване. Съдът приема, че констатираното нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за каквито и да е неимуществени вреди и присъжда единствено 2013 евро за разходи и разноски по делото.
В постановеното решение по делото „Международна банка за търговия и развитие и други срещу България” са констатирани нарушения във връзка с производството по несъстоятелност на банката. ЕСПЧ присъжда обезщетение за разходи и разноски в размер на 4085 евро.
Заради ненадлежно уведомяване на Валентина Гюлева за образувано срещу нея гражданско дело, ЕСПЧ намира нарушение на правото на справедлив съдебен процес. На жалбоподателката е присъдено обезщетение в размер на 3600 евро за неимуществени вреди, както и 2594 за разходи и разноски.
Решението по жалбата „Попови срещу България” е свързано с ареста на Тенчо Попов в кантората на съпругата му. ЕСПЧ намира, че той е бил подложен на унизително отношение по време на задържането му и последвалото разследване не е било извършено своевременно и с необходимото усърдие. Присъденото обезщетение е в размер на 14 000 евро за неимуществени вреди, както и 5000 евро за разходи и разноски.
Жалбата на Д. Л. е във връзка с настаняването й във възпитателно училище – интернат, когато е била 13-годишна. ЕСПЧ приема, че мярката е имала възпитателна цел, била е пропорционална и е взета, за да се защитят правата на младото момиче. Не е била осигурена обаче възможност за периодично преразглеждане от съда на законосъобразността на настаняването, а задължителната проверка на кореспонденцията на настанените в интерната малолетни лица и надзорът при провеждане на телефонните им разговори са в нарушение на правото на личен и семеен живот. ЕСПЧ присъжда обезщетение в размер на 4000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.
Община Варна получи четири имота
за модернизация и реконструкция
на рибарско пристанище в район „Аспарухово“

Община Варна получава управлението върху четири държавни имота с обща площ 3,5 дка, разположени в район „Аспарухово“. Терените са предмет на Споразумение за сътрудничество, сключено между общината, Областна администрация – Варна и Българската академия на науките. С него е дадено съгласие общината да кандидатства с проект за модернизация и реконструкция на рибарското пристанище в местността „Карантината“ по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Имотите, които местната администрация получава, досега са стопанисвани от областния управител и от Агенция „Митници“ към Министерството на финансите, която ще бъде компенсирана с друг подходящ имот.
Правителството отне от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ правото на управление върху имот – публична държавна собственост. Теренът от 7 дка, на който са построени пет сгради, се намира на ул. „Неофит Бозвели“ №29 в Пазарджик. Той е с отпаднала необходимост за университета. Съгласно разпоредбите на Закона за държавната собственост, имотът преминава в управление на областния управител на област Пазарджик.
С друго решение от частна в публична държавна собственост беше променен статутът на имоти, предоставени за управление на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. Терените са с обща площ 613 кв. м и ще послужат за изграждане на местен парков офис на Парков участък – Троян, който ще бъде поддържан със средства на дирекцията.
Правителството обяви част от имот – публична държавна собственост, за имот – частна държавна собственост, и разреши на Министерството на културата да предприеме стъпки за премахването му. Имотът е самостоятелен обект на два етажа в сграда, която се намира на бул. „Васил Левски“ №95 в столичния район „Оборище“. Според одобрения проект за преустройство на съществуващи сгради в УПИ I, кв. 500 в „Национален музеен комплекс – Юг“, обектът е предвиден за премахване. Премахването му и разчистването на терена ще се извърши в съответствие с изискванията на Закона за устройството на територията.
Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) получи поземлен имот в гр. Белослав в площ от 138 дка. Той е разположен в района на Фериботен комплекс – Варна и досега е бил стопанисван от Национална компания „Железопътна инфраструктура“. С управлението на имота от ДППИ ще се подобри техническото състояние на съоръженията на Фериботния комплекс. В него са разположени сгради и технически съоръжения от претоварен пункт и цех за смяна на талиги, които заедно със съоръженията, собственост на предприятието, биха могли да функционират като работещ пристанищен терминал.
За ратификация е предложено измененото Споразумение за създаване на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира измененото Споразумение за създаване на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, прието на нейното Трето извънредно заседание.
Генералната комисия по рибарство за Средиземно море е регионална организация за управление на рибарството към Организацията по прехрана и земеделие към ООН, която има за цел да насърчи развитието, опазването, рационалното управление и оптималното използване на живите морски ресурси, а така също и устойчивото развитие на аквакултурата в Средиземно и Черно море.
Основните въведени промени са свързани с по-ясно дефиниране на целите и основните принципи на споразумението, на функциите на Генералната комисия, с въвеждане на разпоредби за определяне на санкции за решаване на случаите на неспазване на решения, със създаването на по-ясен механизъм за уреждане на спорове между договарящи се страни.
Предвид факта, че Черно море е важен ресурсен източник за осигуряване на прехрана и икономическо развитие на крайбрежните му райони, за България е от изключителна важност да взема активно участие в усилията на международната общност и на ЕС за устойчиво развитие и използване на рибните ресурси в Черно и Средиземно море, които от своя страна са взаимно свързани и трябва да бъдат разглеждани цялостно.
С помощта на структури като Генералната комисия имат възможност да координират своите усилия по отношение на управлението, опазването, изследването и използването на рибните ресурси на двете морета чрез съвместни програми за научни проучвания, установяването на мерки за преодоляване на свръхексплоатацията на рибните ресурси и запазването на целостта на морската екосистема.
България и ОАЕ създават условия за засилване
на търговско-икономическите си контакти

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между правителствата на България и Обединените арабски емирства за икономическо и техническо сътрудничество като основа за водене на преговори.
Документът предвижда взаимодействие за укрепване на контактите в областта на икономиката и развитие на двустранните търговски отношения. Двете държави ще работят и за повишаване на ролята на малкия и средния бизнес в икономическите връзки. Предвижда се организиране на бизнес визити, изложби и панаири.
Със Споразумението се създава смесена икономическа комисия, която ще следи за изпълнение на ангажиментите по него и в рамките на която ще бъдат разглеждани въпроси от взаимен интерес. Комисията ще се съпредседателства от министъра на икономиката на България и министъра на икономиката на ОАЕ.
Утвърдено е споразумението с Виетнам
за сътрудничество в борбата срещу престъпността

Министерският съвет утвърди подписаното през юни 2015 г. междуправителствено споразумение на България и Виетнам за сътрудничество в превенцията и борбата срещу престъпността
Съгласно документа, договарящите страни си сътрудничат чрез обмен на информация и законодателни актове, размяна на експерти, обучение на полицейски служители. Сътрудничеството обхваща превенцията и борбата с престъпленията срещу личността, незаконното производство и търговия с наркотици и психотропни вещества, с оръжия и боеприпаси, с трафика на хора, компютърните престъпления и други тежки престъпления.
Компетентни органи по изпълнение на споразумението от българска страна са МВР и ДАНС.
Прилагането му ще допринесе за по-ефективна борба с международната организирана престъпност чрез съвместни действия в областта на полицейското сътрудничество, използвайки натрупания досега опит в тази сфера с други държави.
Одобрени са позициите на България за заседания
на Съвета на ЕС

Правителството одобри позиции на България за предстоящите заседания на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство и по икономически и финансови въпроси.
Форумът на министрите, отговарящи за земеделието и рибарството ще се проведе на 10 октомври в Люксембург. На него те ще търсят политическо споразумение по предложението за регламент за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, за 2017 г. България принципно подкрепя предложението за регламент, като очаква мненията на пряко заинтересованите държави членки да бъдат взети под внимание. Предвижда се също така държавите-членки да обменят мнения относно годишните консултации между ЕС и Норвегия за 2017 г. и предстоящата Годишна среща на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан.
В областта на земеделието, ЕК ще представи предложението за регламент относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (предложение „Омнибус“), по което министрите ще обменят първоначални мнения. Предложението включва изменения в четирите основни регламента, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) – регламента за директните плащания, регламента за развитие на селските райони, регламента за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и хоризонталния регламент. Основната цел е продължение на усилията за опростяване прилагането на ОСП при по-висока степен на субсидиарност и пропорционалност, без да се поставя под въпрос политическият компромис и реформата на ОСП за периода 2014-2020 г.
Заседанието на ЕКОФИН ще се проведе на 11 октомври в Люксембург. Основните теми, които ще бъдат разгледани на него, са свързани с одобряване на проект на заключения на Съвета относно финансирането на борбата с промените в климата, извлечените поуки от Европейския семестър за 2016 г., борбата с измамите, свързани с ДДС аспекти на проекта за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза и др.
Министерският съвет одобри и доклад за резултатите от редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“, проведено на 20 септември в Брюксел. На него беше обсъден проектът на дневен ред на заседанието на Европейския съвет на 20 и 21 октомври т. г., който включва: миграция, търговска политика на ЕС и външни отношения (отношения ЕС-Русия).
По време на заседанието държавите-членки одобриха проекта, като част от тях подкрепиха необходимостта от подкрепа за България за опазване на външните граници на ЕС. България изтъкна, че полага изключително големи усилия и влага огромен ресурс за сигурността на една от най-чувствителните граници на Съюза. Страната ни е поискала увеличение на финансирането по двата фонда в област ПВР – „Вътрешна сигурност“ и „Убежище, миграция и интеграция“.
По отношение на подписването на споразумението с Канада (СЕТА) Румъния и България подчертаха, че то зависи пряко от отпадането на визовия режим на българските и румънските граждани. Относно политиката и санкциите срещу Русия държавите-членки изразиха становище, че тя трябва да бъде свързана с пълното прилагане на Минските споразумения. Едновременно с това беше подчертана важността от продължаване на диалога с Русия.
Европейската комисия представи пакета по междинен преглед на Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Обсъдена беше и законодателната програма на Комисията за 2017 г. Сред приоритетните инициативи по отношение на икономическия растеж и заетост са мерките срещу младежката безработица, за разширяване и укрепване на Европейския фонд за стратегически инициативи, на ускоряване по работата по Съюза на капиталовите пазари и за завършване на Цифровия единен пазар. Що се отнася до сигурността, приоритет ще бъде изграждането на ефективен Съюз за сигурност с фокус върху мерките срещу тероризма и повишаването на сигурността при обмена и защита на данни. В областта на миграцията приоритет ще бъде прилагането на споразумението ЕС-Турция.
Одобрена е позицията на България за конференция на ООН по въпросите на жилищната политика

Правителството одобри позицията и състава на делегацията на България за участие в третата конференция на ООН по въпросите на жилищната политика и устойчивото развитие. Форумът ще се проведе в периода 17-20 октомври т. г. в гр. Кито, Еквадор.
Основни цели на конференцията са подновяването на политическия ангажимент за устойчиво градско развитие, оценка на постиженията до момента, намиране на решения за борба с бедността, както и идентифициране и справяне с новите предизвикателства. Акцент ще бъде поставен върху приемането на т. нар. Декларация от Кито, която задава нов дневен ред за градовете като стратегическа рамка за устойчиво и интегрирано градско развитие на глобално, национално и местно ниво. Документът е принос към изпълнение на Целите за устойчиво развитие и Дневния ред за устойчиво развитие 2030.
Ръководител на българската делегация е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Правителството предостави допълнителни средства по бюджетите на общини и министерства
за реализиране на значими проекти

Министерският съвет одобри допълнителни разходи и трансфери в размер на 13,575 млн. лева. От тях 7 млн. лв. се предоставят по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за финансиране на мерки за подобряване на пътната безопасност по автомагистралите „Хемус“ и „Тракия“. Разчетени са и 5,115 млн. лв. по бюджетите на редица общини като средствата ще се използват за реализиране на инфраструктурни проекти на територията на цялата страна.
За награди на спортисти за постигнати призови класирания на Параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. са одобрени 100 хил. лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта.
За ремонта на храм „Всех Святих“ в град Русе са предвидени 250 хил. лева.
Одобрени са и допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната в размер 860 хил. лв. за закупуване на нов компютърен томограф за Военномедицинска академия, с цел извършване на качествени и в пълен обем здравно-медицински услуги и профилактични дейности по опазване здравето на населението.
По бюджета на Министерството на културата за консервация и реставрация на обект „Голямата базилика“ в Археологически резерват „Ранносредновековен град Плиска“ са разчетени 250 хил. лв.
ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в МИ става управляваш орган на ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“

Правителството определи главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката за управляващ орган на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ (ОПИМСП) 2014-2020. За сертифициращ орган по програмата е определена дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите.
Финансовият ресурс по ОПИМСП 2014-2020 е в размер на общо 102 000 000 евро, предоставени изцяло от ЕС по линия на Европейския фонд за регионално развитие.
Подкрепата по програмата е насочена за преодоляване на предизвикателствата и оползотворяване на възможностите за развитие пред българската икономика чрез прилагане на финансови инструменти. Финансовият ресурс за малките и средни предприятия, освен със средства по оперативната програма, ще бъде гарантиран и със средства от COSME/HORIZONT 2020, както и с ресурс на Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка.
България стана трета държава в Европейския съюз, която осигури ресурс за малките и средни предприятия с одобряването на програмата на 13 септември.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *