Велика събота – в очакване на Възкресение Христово


Тази публикация е прочетена 1296 пъти!

Велика събота е! Христос е разпнат, свален от кръста и погребан. Учениците му Йосиф Ариматейски и Никодим са го завили в плащеницата на Йосиф и го положили в пещерата. Велика събота е денят на очакването, най-благословеният ден от Страстната седмица, в който духът на Иисус Христос слиза в Ада, за да отвори райските двери за вярващите.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Жените посещават гробищата, преливат и прикадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Това е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен в гроба, Духът на Христос е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери.
Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена Великден. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com