Валентин Йорданов: Определение за любов – няма!


Тази публикация е прочетена 1731 пъти!

В Деня на виното и любовта ви срещаме с Валентин Йорданов – човек на изкуството – поет с няколко издадени стихосбирки, пее и свири на акустична китара и освен това, няколко години претворява театралното изкуство, като актьор в театър “Сава Доброплодни” в родната Силистра. Поезията на Валентин Йорданов, е от малкото съвременни, които докосват сърцето. Величието на мерената реч се изразява в красотата на класическия стих. Валентин реди римите като майстор-зидар и стиховете му се извайват сякаш глина в ръцете на опитен скулптор.

Днес, той е извън България, но изпрати своите думи и стихове чрез WebSilistra:

Днес е празникът на любовта и виното. Трябва ли хората да чакат 14 февруари, за да кажат на някого „Обичам те”?

Не, но като се има предвид как и колко чака българина, търпение което е достойно за книгата на Гинес и то на първа страница, мога да кажа, че българинът може да чака една дата в разстояние на 365 дни, за да каже тия думи някому. Усмихвам се и ми е криво, че правя тази асоциация.

Пишеш стихове за големите теми в живота, но трудно ли се пишат стихове за любовта? Къде може да търсим това най-красиво чувство?

Обичам социалната поезия, но не значи, че не се опитвам да влизам и в тази стая с темата за любовта. Там обаче има други, които умеят и знаят, чувстват и се отдават на думите за любовта. Винаги казвам, че се уча и ще продължа да го правя, защото безграничен е светът на словото. Никой още не е дал твърда теорема за това какво е любовта. Всеки прави догадки, излага свои преживявания, мечтае чрез думите…. Но определение за любов – няма. Любовта започва от къщи и завършва пак там. Всичко останало е пътят на любовта.

ПРЕПИВАНЕ С ЛЮБОВ

Не от любов, а с любов ще препия.

Нека ме дави жесток махмурлук,

 като животно ранено да вия – тя,

любовта, е без цвят и без звук.

Само ухае. А благите пръски дето полепнат – поникват цветя.

От аромата им нежен възкръсва

 пламък на нова любовна игра.

Допир на чувства. Конвулсно потръпват

двете разголени наши мечти.

Те от наслада в една се превръщат,

белег между им съвсем не личи.

Не от любов, а с любов ще препия,

без притеснения, без капчица свян.

Няма по-силна от тази магия –

с пръст да те сочат: „С любов е пиян!”

Работиш и живееш в чужбина вече дълги години. С времето угасва ли любовта към България? Колко място заема Силистра в сърцето ти?

Чужбина е само мой работодател, който ми плаща за извършена от мен работа, сърцето ми никога не се е делило от родното място.  Силистра е вторият ми дом след  Айдемир. Никога няма да забравя първият си дом, защото там премина детството ми, там са родителите ми и там са голяма част от спомените. Но! Айдемир е една неразделна част от Силистра, естествено. Някога беше квартал на града. Силистра стана по-красива и по-бедна. Много мога да пиша, но надали моето мнение има значение. Мен ме боли за театъра в града, за културата като цяло…. Преди имаше организирани четения, изложби, спектакли…. и сега сигурно има, но са пъти по-малко и по…. Тая болест културата е национална черта обаче, а истината е, че културата е най-разумната инвестиция и е белег за просперитет на нацията.

Днес хората може би са престанали да мечтаят,  да се оставят на магичното в живота. Смяташ ли, че твоите стихове може да провокират читателите да преоткрият истинското в себе си?

Моите стихове са едни много немирни буболечки, които бавно лазят и като им дойде времето почват да гъделичкат. Много от моите стихове писани през 90-те години, намират по голям отзвук сега отколкото тогава. Нищо не се е променило явно, но тогава хората са мечтали и не са им обръщали внимание. Ето го и отговорът за мечтата. Как се мечтае когато нямаш основното? Телевизорите показват Европа и начина на живот, а реалността показва друго у нас. Превърнахме се уж в страна на магистрали, а знаете ли колко улици въобще не са виждали асфалт?  По селата е така, но когато селата започнат да приличат на градовете по инфраструктура, когато градовете ни започнат да приличат на София, а столицата ни заприлича на Европейски град, тогава…. ех, тогава …..

Имаш син, достоен млад човек. Ако някой ден те попита: “Татко, какво е любовта?”, смяташ ли, че можеш да му отговориш?

Той знае какво е любов. Той е обичан от мен и майка си, от бабите си и дядовците, от приятелите си. Самият той обича всички, обича и България. Така, че отговорът е в него!

Днес е празник и на виното,  Робърт Луис Стивънсън е казал, че „Виното е бутилирана поезия.” Така ли е?

Не зная, за мен виното е питие, а поезията е необятност. Разместваш буквите и внушаваш нови емоции…

Какво би пожелал на читателите на WebSilistra?

Нека сме по-добри и да премълчаваме понякога когато не знаем, а да се вслушваме в знаещите. Наблюдавам една такава нова мода, че всеки днес разбира от всичко, всеки има мнение и налага правотата си. Няма чуваемост, а плачът е от камъните в старите ни къщи…

Интервю за WebSilistra

 


Share This:

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *