Букурещ иска да защити Добруджанската баница като румънска

Share This:


Румъния е започнала процедура по защита на “Добруджанска баница” като свой продукт със защитено географско указание (ЗГУ). Страната е подала заявлението в Брюксел през 2019 г., като в началото на февруари т. г. то е обнародвано за възражение в Официалния вестник на ЕС.

Малко история на Добруджа

Добруджа е историко-географска област с площ над 23 000 км². Като територия е по-голяма от държави като Словения, Косово и Черна гора. Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България, между долното течение на река Дунав и Черно море. Главните градове са Констанца и Тулча в Румъния, Добрич и Силистра в България. Коренното население, след античността, на разделената днес между две държави Добруджа са българите. Това е първата област на юг от Дунава на Първата българска държава. След краха на Османската империя по силата на Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари (нов стил: 3 март) 1878 г. и решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., Северна Добруджа е предадена на Румъния като замяна за Бесарабия, анексирана от Руската империя. За да запази неутралитет през Балканската война, България се принуждава да отстъпи на Румъния град Силистра (Дръстър), но независимо от това през Втората балканска война (1913 г.) този договор е нарушен от румънците и те анексират и окупират цяла Добруджа. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и българската войска получава заповед да настъпи в Добруджа. Съгласно Берлинския протокол суверенитетът над северната част от областта, както и над цяла Добруджа, е върнат в патримониума на България. С Ньойския договор Антантата дава цяла Добруджа на Румъния, като награда за участието ѝ на страната на Антантата в Първата световна война. През 1940 г. с подкрепата на Германия и СССР, между България и Румъния е сключена Крайовската спогодба, с която е възстановена границата, определена от Берлинския договор.

Производители от другите държави членки, които припознават “Добруджанската баница” (на румънски Plăcintă dobrogeană – „Плъчинта добруджана“, б. а.), имат три месеца до началото на май да направят обосновано възражение за наименованието на продукта и начина му на производство.

Това трябва да стане чрез националните им министерства. Според описанието, което са дали северните ни съседи, Plăcintă dobrogeană е изпечено, замразено полуизпечено или замразено неизпечено тестено изделие, направено от тестени кори, с плънка от солено меко сирене, смесено с извара и яйца.

Румъния претендира за “Добруджанска баница”, макар част от Добруджа да е в България

Корите се правят чрез разтегляне и издърпване на тестото. Напълнените кори се навиват, нагъват и подреждат спираловидно в кръгли тави. Теглото на продукта е между 500 g и 2 000 g. Има солен вкус, който се дължи на сместа от сирене, извара, яйца и кисело мляко, изпечена заедно с корите от тесто без мая.

Специфичният характер на Plăcintă dobrogeană се дължи на методите и уменията, предавани от едно поколение на следващо в Добруджа. Това твърдят румънците в изпратените в Брюксел документи.

Географският район на производство включва две административни области: окръг Тулча и окръг Констанца, като и двете административни области образуват непрекъснат район в югоизточна Румъния, известен още като Северна Добруджа.

„Плъчинта добруджана“ е нов търговски продукт от 2009 г.

Прави впечатление обаче, че „Плъчинта добруджана“ е съвсем нов търговски продукт. Макар да има цитирани етнографски проучвания от 20-ти век, включително и от период, в които части от областта са били български, първата съвременна справка за продукта е от събор в община Кумпана едва през 2009 г., която има население около 12 хиляди души.

Цитират се и специализирани издания от 2018 и 2019 г. Има и референция за пътуване на Евлия Челеби от времената, в които Добруджа е била част от Османската империя. Plăcintă dobrogeană е свързана с важни религиозни празници и следователно подлежи на специални правила по отношение на подготовката и консумацията.

Приготвя се през цялата т. нар. Бяла седмица (Масленица), на Коледа, на храмови празници (Ден на покровителя) и по време на семейни тържества като сватби и вторника след сватбата, когато традиционно се прави Plăcintă dobrogeană на булката. Според румънците, всички тези специфични елементи, взети заедно, правят тяхната “Добруджанска баница” различна от другите подобни продукти.

Двама от заявителите на “Добруджанската баница” са с италиански имена

Заявлението е подадено от Асоциация на име Asociaţia Tradiţional Moesis (Традиционна асоциация „Мизия“), като за заявители на процедурата се посочват две фирми на производител и още една, занимаваща се с опаковане. Любопитен факт е, че двама от тези заявители имат сходни италиански имена.

Един-единствен производител пък е подал а обем на производство на продукта, но само като оценка за периода 2019-2023 година, а не реален обем на производство. На практика не се знае дали и колко “Добруджанска баница” е произвеждал този производител към момента на подаване на заявлението за защита. Брюксел обаче явно намира това за приемливо, щом тази информация се приема като част от документацията по заявлението.

Хървати подкрепят румънците в защитата на “Добруджанска баница”

Румънските кандидати също са включили в своето заявление референция от базирания в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина „Агроклуб“, в който хърватски журналист гръмко твърди „Добруджанската пита идва от Румъния“.

“Добруджанска баница” традиционно си се прави и у нас в регионите на Южна Добруджа. Изглежда обаче, че няма реално регистриран производител на продукт „Добруджанска баница“. Дано българското земеделско министерство да успее да защити възможността и ние да произвеждаме и защитим своя баница от Северна Добруджа.

Наскоро стана ясно, че по време на междуправителствени дискусии, когато сме подали заявление за защита на храна с традиционно-специфичен характер „Кайсерован врат Тракия“, Гърция се е съгласила да свали възражението си, ако и ние нямаме възражение те да използват географския термин „Тракия“ за техни продукти. Топката сега е в българското аграрно министерство.

“Добруджанска баница” традиционно си се прави и в България

„Похвална е инициативността на румънските производители да защитят регионален продукт в икономически най-слабия район на страната. За последните 5 години те са приключили успешно процедурата с 6 продукта, като още 2 в допълнение на „Добруджанската плъчинта“ са започнали процедура като Географски означения по европейските схеми за качество.

Всъщност един от тези други два продукта също се произвежда в румънска Добруджа, а именно „Салата с щуков хайвер от Тулча“. В Румъния вече са осъзнали и проумели, че схемите за качество на ЕС носят потенциал за развитие на селските райони. Дано и в България тази тенденция започне, след вече близо 15 години членство в ЕС“ коментира Георги Събев, съветник по земеделие, местни храни и развитие на селските райони в Европейския парламент.


Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

WP Facebook Auto Publish Powered By : XYZScripts.com